Въпреки че според New York Times президентът Тръмп е наредил, а след това отменил снощи, удари срещу ирански радарни инсталации и ракетни батерии земя-въздух, интересно е да се поставят под съмнение способностите на Ислямската република по отношение на земя-въздух защита.
Откакто режимът на аятола дойде на власт, Ислямска република Иран беше изолирана от световния оръжеен пазар, както от Запада, така и от Съветите, всички от които подкрепяха Ирак във войната срещу Ирак между 1980 и 1988 г.
След разпадането на Съветския съюз страната, която подкрепяше няколко терористични движения и палестинския Хамас, продължи да бъде под ембарго и следователно трябваше да намери автономни решения за отбрана.
В продължение на почти две десетилетия тези решения се свеждаха до преоборудването на оборудването, останало от режима Ша, от войната между Иран и Ирак, както и част от иракското оборудване, което попадна под защитата на Техеран по време на втората война в Персийския залив. В същото време режимът започна преговори с Китай, Северна Корея и Русия с оглед на модернизирането на силите си, особено противовъздушните сили.
Всъщност, докато напрежението със Саудитска Арабия и Израел нарастваше, необходимостта от многобройни и ефикасни средства за противовъздушна отбрана стана очевидна за иранския режим, който се зае да разработи няколко програми, така че да може да предложи набор от системи срещу възможен нападение от военновъздушните сили на тези страни, подкрепяни или не от САЩ. Това води днес до много голям брой системи в експлоатация, с много разнороден произход и производителност, но които, веднъж интегрирани, могат да представляват висока степен на устойчивост в лицето на въздушна атака, дори ако е извършена от СЪЕДИНЕНИТЕ ЩАТИ.
Всъщност Иран днес разполага с повече от 2200 ракетни батерии земя-въздух от 15 различни типа, разпределени по цялата му територия, подсилени от близо 5000 противовъздушни оръдия от различен калибър. Първо идентифицираме в тези системи тези, придобити от чужди държави:
- 4 батерии на S300P и 4 на S300PMU2 доставени от Русия между 2011 г. и днес, които са може би най-ефективните системи за обслужване на дълги разстояния днес
- 29 батерии ТОР-М1 с малък обсег, доставени от Русия между 2013 и 2015 г.
- 400 пускови установки S200, модернизирани с местната ракета Ghareh
- 50 модернизирани пускови установки SA6 със среден обсег
- 30 британски системи за рапира с малък обсег
- 200 модернизирани пускови установки Hawk, наследени от армиите Sha
Към това се добавят системите, придобити или разработени съвместно с Китай и Северна Корея
- 400 пускови установки Sayaad копие на китайския HQ2, сам по себе си копие на съветския SA2
- 200 системи Ya-Zahra-3, копие на китайската HQ-7, сама по себе си неоторизирано копие на френската система Crotale
- 300 пускови установки Mersad, подобрена версия на MIM-23 Hawk
И накрая, Ислямска република Иран е разработила няколко автономни програми за противовъздушна отбрана, основно базирани на обратно инженерство на системи, които вече са в експлоатация.
- 400 системи със среден обсег от типа Raad 1 и 2 и Khordad-3, представящи много прилики с ракетите SM1MR. Свален дрон RQ4 Global Hawk 19 юни щеше да е от система Кордад-3
- 200 системи Herz-9, които изглеждат вдъхновени от технологиите Rapier
- 200 системи Sayad 2/3, също близки до SM1MR, за обхват от 120 до 150 км.
- Поне дузина Bavar 373 батерии с голям обхват, ирански отговор на отказа на Русия да достави нови S300 след 2015 г.
От гледна точка на откриване, Иран разполага с гъста мрежа от радари от различни типове и различни функции, включително нискочестотни радари (BSR-1 във VHF), пасивни радари (Alim) и радар OTH (над хоризонта) Sepher, както и много различни технологии и честоти.
Както виждаме, технологиите, използвани от иранската противовъздушна отбрана, са сравнително класически и остарели и следователно са в обсега на западните системи за заглушаване и противооткриване. Но не толкова тяхната технология, колкото броят им, може да създаде проблем. Устройство като EA-18G Growler на ВМС на САЩ може да заглушава само определен брой радари едновременно и множеството ирански системи биха могли следователно да представляват заплаха от насищане на тези способности за заглушаване. F35 очевидно е проектиран за този тип среда, но тук отново множеството системи, действащи на множество слоеве, могат да представляват доказана заплаха за устройствата. Въпреки това, загубата на F35 над иранска земя може да има сериозни последици, като технологично придобиване от други страни, както и аурата на неуязвимост, с която Lockheed, Пентагонът и НАТО покриват устройството.
И накрая, не трябва да забравяме ефектите от допълващи противовъздушни системи, като артилерийски батареи и ирански изтребители. Страната разполага с голям брой зенитни оръдия от различен калибър, вариращи от класическите руски 23 mm за близка отбрана, до 100 mm оръдия Sa'ir, достигащи обсег от над 20 km и надморска височина от 16 000 m. Що се отнася до нейните военновъздушни сили, те все още разполагат с около двадесет F14 Tomcat и Mig 29, около петдесет F4 Phantom и също толкова леки изтребители F5, F7 и Mirage F1, самолети, които биха могли да представляват заплаха за самолетите, работещи над иранска земя, особено на кратко диапазон.
Следователно Иран не е „лесен противник“ и има значителен капацитет за устойчивост при въздушно нападение. Освен това политическите и геополитическите последици от намесата въздушни атаки срещу страната, вече споменати, този параметър трябва да бъде внимателно оценен, преди да се впуснете в оперативен авантюризъм, дори ограничен.