Въпреки много трудната позиция на Тереза Мей и нейното правителство, новият министър на отбраната Пени Мордонт изглежда иска да промени дълбоко линиите по отношение на бюджета, отпуснат за отбраната на Кралството, подпомогнат от Джереми Хънт, външният секретар.
И двамата обявиха амбицията си да увеличат бюджета на армиите "до необходимото ниво", тоест до необходимото ниво, за да могат да се справят с текущите геополитически сътресения, които според тях (и според мен) значително променят глобалната геополитическа карта, като например баланса на силите. В полезрението на министъра на отбраната военното укрепване на Русия, считано за много тревожно, както и това на Китай, но и на Иран, да назовем само най-очевидните сили. Освен това динамичното дуо атакува прочутото "правило на 2%" на НАТО, което дълги години действаше като огледало на политическите чучулиги, карайки лидерите да изпускат от поглед истинските проблеми. Отбраната се придържаше към чисто счетоводен подход.
Без открито да поставя цифрови цели по отношение на БВП, въпреки че двамата министри открито подкрепят прага от 4%, набелязан от Съединените щати, Пени Мордаунт вече предупреди по време на речта си, че тя ще ръководи живота на Министерството на финансите , за да получат необходимите кредити, за да рекапитализират въоръжените сили и да им дадат средства за изпълнение на техните мисии, определени според ролята на Обединеното кралство в бъдеще.
Речта на двамата британски политици, също широко отразена от пресата отвъд Ламанша, показва, че не само има политическо пространство за онези, които подкрепят укрепването на отбраната, но че е възможно това да се осъществи, дори в партия, която традиционно е много либерална и привързана към балансираните бюджети. Той също така показва погрешните ефекти на известното правило от 2%, което беше, не забравяйте, широко използвано по време на френската президентска кампания през 2017 г. и което дори послужи като рамка за стратегическия преглед от 2017 г., де факто променяйки концепцията за заплахите в изключително ограничена рамка.
Да се надяваме, че динамиката и волята, показани от Me Penny Mordaunt и Jeremy Hunt, могат да се разпространят в цяла Европа, особено във Франция, и да вдъхновят появата на обективен и амбициозен политически размисъл относно нуждите и средствата, необходими за националната и европейската отбрана.
В противен случай рискуваме отново да преживеем, в повече или по-малко дългосрочен план, сценарий, сравним с този от 30-те години...